“Враца – в търсене на забравеното име” е заглавието излязлата от печат през 2007 година книга на Огнян Пищиков. По природа революционер, той не се примирява с това, че историята ни започва и завършва със славяните. Смята, че това е минало, съшито с бели конци. “Славянското начало на града отдавна е отречено! Някой да покаже славянски артефакти в музеите ни? Няма! И това, че Вратцата е умалително от врата не е истина! В книгата си, която е между литературата и научното търсене, излагам своето виждане за селището, което е възникнало преди повече от 2 500 г., никога не е прекъсвало съществуването си, поради което и името му никога не се е променяло. Възникнало като триосновно тракийско име, Вратица значи “Крепостта при извора” - разпалено доказва тезата си авторът. Най-общо казано, градът е дал името на прохода, както е традицията в българската топонимия, а не обратното”.

       Доц. Петър Балабанов – шеф на департамент “Археология” в Нов български университет му изпраща осем страници и половина рецензия за книгата, която той смята за принос към развитието на изследванията в областта на топонимията. “Това не е просто книга, а факт, с изключителна рядкост за съвременна България... От тук нататък всеки, който иска да се занимава с проблемите на името, зараждането и развитието на този град, ще трябва да стъпи върху твоята книга.” (доц. Петър Балабанов).

       По предложение на Огнян Пищиков Общинският съвет във Враца осигури средства за започването на археологическите изследвания на крепостните стени при Вратцата. За сега резултатите са повече от сензационни. Екипът на ст.н.с. Нарцис Торбов и Александра Петрова разкриха изцяло културите на цитаделата на антична Вратица. “Най-малко още 10 години ще продължат разкопките – надява се ентусиазираният инициатор. – Разкрита е само една стотна от територията на античния град. В бъдеще там туристите ще могат да видят срещата на тракийската, римската и византийската култура”. Животът на Огнян Пищиков е низ от непрекъснати инициативи – възстановяването на манастира “Св. Иван Пусти”, който беше руина, а сега държавата отпуска 500 хил. лв. за възстановяването му, създаването на Фондация “Враца – 3000”, Клубът на франкофоните, сдружението “Нови идеи за Враца”. Той е и душата на Арт центъра. Не остава равнодушен към страданията на съгражданите си. Десетки са инициативите му като съветник в тази посока. Ще споменем само създаването на Интернет кът в Клуба на инвалидите и закупуването на количка за фотографа Тони.

       “Обичам този град!”
Твърди Огнян Пищиков и се пита дали градът го обича. Според него Враца не може да бъде измерена с аршин. Тя трябва просто да бъде обичана. “Природата предполага тук да се раждат поети и мислители. А ние сме едни обидени хора. Враца не го заслужава. Ако интелигентните хора на града можеха да застанат заедно, ще променят съдбата й. Защото, ако обършем пепелта и пяната, отдолу ще се покажат здравите пластове...”
       Огнян Пищиков беше в основата и за осигуряване на средствата за участието на Враца в най-голямата туристическа борса в страната „Ваканция” през 2006 година.

                                                     http://pishtikov.vratza.com

                                                                    назад